Вицове
Привет!
Драги ми Смехурковци,
Добре дошли в ДОМАТИ.НЕТ
Кое е различното в Домати.нет?
Вие гласувате за вицовете. Всеки виц, който е оценен от поне 10 човека и в резултат на това има оценка под 2, се изтрива автоматично от системата.
По този начин сайтът се изчиства от "плявата" и остава единствено това, което ви харесва на вас.
Забавлявайте се :-)
| инфо | изпрати |
- Чух, че правиш пари от Интернет.
- Да, открих виртуален хотел.
- Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава?
- За вход и за изход.
| инфо | изпрати |
- Господине, трябва да изпълня една формалност и да поискам ръката на дъщеря ви.
- А кой ви каза, че е формалност?
- Гинекологът.
| инфо | изпрати |
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа:
- Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията.
Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден.
Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му:
- А ти, малката бързо се прибирай в селото...
| инфо | изпрати |
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
(Случаят е действителен!)
| инфо | изпрати |
Проблясъци от миналото - любими лозунги:
При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)
25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)
Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)
Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)
Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")
Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)
На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")
Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)
Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Още вицове | Всички вицове