Добре дошли в ДОМАТИ.НЕТ
Кое е различното в Домати.нет?
Вие гласувате за вицовете. Всеки виц, който е оценен от поне 10 човека и в резултат на това има оценка под 2, се изтрива автоматично от системата.
По този начин сайтът се изчиства от "плявата" и остава единствено това, което ви харесва на вас.
Забавлявайте се :-)
инфо | изпрати |
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди - при социализма.
Единият започва:
- Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха!
Другият:
- Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски.
- Как така?
- Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята...
инфо | изпрати |
Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон - Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар.
- Джеймс, бихте ли проверили, какво става там?
Джеймс се връща след минута.
- Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър.
- И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс?
- Следващият удар да е малко по-вляво, сър.
инфо | изпрати |
Всички по окопите, а останалите след мен...
Военен
инфо | изпрати |
Портиер в американски хотел се оплаква на колегата си:
- Снощи, цяла нощ звъняха от една и съща стая. Вдигам аз слушалката и чувам - "Ту ти ту ту".
И така през цялата нощ, представяш ли си?
Колегата му отвръща:
- Знам, знам, това са българите, дето искат два чая за стая номер двайсет и две.
инфо | изпрати |
Другоселец замръкнал при вдовица с двете й щерки. Нагостили го и понеже нямало легло за него го сложили да спи на земята. Въртял се нашенеца, не можел да заспи. По едно време рекъл:
- Като почна, та подред!
- Де да може, ма не може! - казала голямата щерка. Станал нашия, оправил я и си легнал доволно. След малко пак:
- Като почна, та подред!
- Де да може, ма не може! - обадила се и малката щерка. Оправил я и нея. Но още му се искало и рекъл:
- Като почна, та наред!
Без да чака отговор отишъл при голямата дъщеря.
- Уж подред, пък прескачаш! - обадила се майката в тъмнината.