Добре дошли в ДОМАТИ.НЕТ
Кое е различното в Домати.нет?
Вие гласувате за вицовете. Всеки виц, който е оценен от поне 10 човека и в резултат на това има оценка под 2, се изтрива автоматично от системата.
По този начин сайтът се изчиства от "плявата" и остава единствено това, което ви харесва на вас.
Забавлявайте се :-)
инфо | изпрати |
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина:
- Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко.
Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика:
- Айде момче, стани да седна, че съм стара жена.
Момчето й вика:
- Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те.
А тя:
- Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат...
- Е виж колко празни места има седни там...
Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло:
- Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!
инфо | изпрати |
Като не гледаш къде стъпваш, поне стъпвай, където гледаш...
инфо | изпрати |
Младоженец води разговор с архитект, които трябва да построи къщата на младото семейство.
- Искам кръгла къща!
- Как така кръгла?
- Казах-кръгла. Абсолютно всичко в нея трябва да е кръгло.
- Добре де, ама как всичко, а мебелите?
- Абе ти не ме ли чуваш? Съвсем ясно ти казах-всичко кръгло!
- Ще се опитам, но все пак ми кажи защо е необходимо това?
- Защото тъщата, нейната кожа, казва, че все ще се намери ъгълче и за нея у дома...
инфо | изпрати |
Това е едно неразделно цяло, което се състои от две части...
Учителски
инфо | изпрати |
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.